Професор Денко Малески, първият външен министър на Република Македония, пред "Труд news": Ако Скопие и София не намерят решение, ще ни го наложат великите сили | 13.09.2023 00:00 | Труд | стр. 10

Костадин ФИЛИПОВ
За фатализма, че без чужда помощ не можем да оправим отношенията помежду си. За вероятността българите да бъдат вписани в конституцията на Република Северна Македония. За добрите намерения в политиката и за неразбраните послания - по тези въпроси разговаряме с Денко Малески.
- Професор Малески, като журналист и дългогодишен кореспондент в Скопие съм чел почти всички Ваши текстове. Е, сега дойде време да ползваме някои от тях. Да започнем с това: "Македония "преви гръбнак" и подписа договор, в който стои, че имаме обща история, България "преви гръбнак" под натиска на Запада и вдигна ветото". Послушността към великите сили ли определя нашите двустранни отношения? Докога ще я караме така с фатализъм, че без чужда помощ не можем да се оправим?
- Така ще я караме, докато не покажем, че можем сами да преминем през преградите в нашите умове, създадени от страх, омраза, нетолерантност и желание за превъзходство. Дотогава ще ни трябва чужда намеса. Примерът е от нашия живот. Четвърт век не успявахме да решим проблема с Гърция и нямаше да го решим още кой знае колко време, ако не съвпаднаха и се преплетоха интересът на Америка срещу руската опасност с нашия интерес за сигурност на малката държава чрез членство в НАТО. Бяхме напът да повторим същата десетилетна сага и с България. Както и в гръцкия случай, България ни наложи вето с условия за начало на преговорите, които нашето общество не беше подготвено да приеме. По-точно да направи компромис със самото съществуване на македонската нация и държава чрез собственото им дискредитиране. И ето, отново интересът на големите западни сили да се укрепи вътрешната сигурност на ЕС чрез разширяването към Украйна, Молдова и Западните Балкани доведе до "френското предложение", което им "купи време" и на двете страни. България беше притисната да вдигне ветото, а Северна Македония да включи българите в конституцията. В момента историята е изтикана на втори план и историческите теми са оставени да се уточняват в хода на преговорите до пълноправното членство в ЕС. Как ще върви дебатът между учените, не мога да предвидя, но решението е политическо. Както и в случая с Гърция, то ще бъде непопулярно сред гражданите на двете държави, а както добре знаем, политиците в една демокрация печелят гласове тъкмо с популярност. У нас, че нямаме обща история с България, а у вас, че ние не сме "истинска" нация, а македонският език е само диалект на българския. В интерес на истината по тази непопулярна тема македонските правителства през последните седем години водят политика, която не се приема, както някой бил изчислил, от 80 процента от македонците. Партията на македонските националисти се готви да материализира това в гласове на изборите следващата година. Питам се дали в България има такова правителство, което със своята позиция по македонския въпрос би могло да понесе същата непопулярност сред българските граждани? Защото да не забравяме, както в случая с Гърция, лидерството е пътят до политическо решение. И днес огромното мнозинство гърци и македонци не одобряват Преспанския договор, който ни отвори пътя към членството в НАТО. И гръцкото, и правителството в Скопие се противопоставиха на общественото мнение, а това се случи с прекия ангажимент на Америка, или ако искате, под директния натиск на голямата сила. Иначе, това спревиването на гръбнака" е любимият израз на македонските националисти, които всички международни и вътрешни победи, постигнати с дипломация и компромиси през тези тридесет години независимост, в това число и Договорът за добросъседство и приятелство с България, ги провъзгласиха за поражения, за недостойно "превиване на гръбнака" на македонската нация.
- Големият въпрос за нас в България сега е дали конституционните промени при вас ще минат с вписването на българите в основния закон. "Така че вместо формулата "македонският народ и части от народи" да изброим членовете на нациите, които съставляват Македония: македонци, албанци, турци и така по реда, в зависимост от тяхната численост, включвайки и българите", казвате Вие.
- Това е моето лично виждане. Грозната формулировка от преамбюла, която гласи:"Македонският народ и части от албанския народ..." и така по ред части от други народи, оставя впечатлението за разхвърляна мозайка от народи, които исках да подредя по начин, записан в Крушевския манифест и в Манифеста на АСНОМ. Това беше само предложение в публичния дебат по тази тема, което не се прие. Управляващите партии решиха да направят минимални промени с допълване на още някои народи заедно с българския.
-Тъй като ценя Вашата експертиза, бихте ли ми обяснили как така ВМРОДПМНЕ от някога "пробългарска" партия стигна дотам да бъде против вписването на българите в конституцията? Каква е тази трансформация - личен каприз, партийна позиция или измамна необходимост?
- Мога да обясня този парадокс само със смяната на хората, които ръководят партията. В една демокрация никога не сте съвсем сигурен кой ще дойде на власт и какво има в главата си. Ръководството на Груевски, което смени предишното"пробългарско" на Георгиевски, положи заедно с президента Георге Иванов основите на македонската идентичност в антична Македония, вероятно в опит да се избегне "българската тема". Дали има нещо повече от това, което виждаме днес, може би ще ни каже историята.
- Има една Ваша мисъл, която често цитирам:"Съюзите се създават, за да защитават интересите на своите членове, а не на кандидатите за членство". Колко пъти само им го казахте на управниците в Скопие. Защо според Вас те решиха, че могат през Брюксел и ЕС да диктуват политиката на София по отношение на Северна Македония? Или се лъжа, че беше така?
- Това, че съюзите се формират, за да защитават интересите на своите членове, а не на кандидатите за членство, научих още през 1991 г., когато като първи министър на външните работи се сблъсках с гръцко-македонския спор около името. Макар нито една членка на Европейската общност, а после и на ЕС, да нямаше никакъв проблем с нашето име, те не можеха да разпуснат съюза, за да защитят принципа, че всеки народ има право да каже как да се нарича, както впрочем и всеки човек. От нас се очакваше компромис около името доколкото искаме членство в евроатлантическите съюзи. Иначе, послабата държава винаги се страхува, че когато са в позиция "един на един", преговорите ще се превърнат в диктат на по-силната. Въпреки че пътят към НАТО минаваше през Атина, а сега този до ЕС - през София, външното посредничество, особено ако се върши от голяма сила, в търсене на решение може да омекоти позицията на по-силната държава чрез собствен натиск върху нея. В такъв случай не преговарят само две страни със свои интереси, но във формулата се включва и интересът на третата страна, на голямата сила. В българо-македонския спор бързо стана ясно, че за Запада е най-важно да не се блокира процесът към присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз, преговорите да започнат, за да не се сведе всичко до историческите теми. В отсъствие на такъв натиск българската държава би задържала ветото до цялостното изпълнение на нейните условия.
- Вие сте ярък интелектуалец, което често не се разбира у вас. Извинявам се, но и Вие лично имахте проблем с публичното мнение, когато казахте, че няма нищо лошо в това да се признае, че някога нашите предци са се чувствали българи. Толкова ли е трудно да се каже това, толкова ли е опасно за идентичността? Няма ли вече у вас създадена критична интелектуална маса, та това да се преодолее веднъж завинаги? Или е вярна мисълта Ви:"Липсата на образован интелектуален елит, който би трябвало да знае подобре, е равна на трагедия. Трагедия, която може да ни струва държавата и нацията".
- Загрижен, че може да се повтори гръцкият сценарий, този път с вето от България, някъде преди четири години написах текст, който почиваше върху научните постижения на световната литература, че миналото ни е било общо. Нито аз, нито Вие сме били там, та затова прави са онези, които казват, че ние сме книгите, които четем. За мен като македонец, а не като българин, споменаването на общото минало беше призив за приятелство и сътрудничество между двата народа. Беше казано и с най-добри намерения. Но, пренесени в света на политиката думите придобиха друго значение. Обществото у нас не беше подготвено за такъв обрат в отношенията с България: политиката на враждебност, а и на омраза, да бъде заменена с обратното на тях. Нашият национализъм, който говори за автохтонна македонска"хилядолетна" линия в историята, която никога не се докоснала с българската, смята, че самото споменаване на обща история е равно на предателство. Всъщност тези две думи, записани в Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г., са препъникамъкът днес. Отсъствието на историци, които са по следите на истината, а не са борци за национална кауза, е нещо ново за Балканите, защото е продукт на един отворен свят след Студената война. Такива историци, които търсят истината, са много малко. Дори са по-малко у нас, отколкото у вас. Иначе страхът за македонската идентичност произлиза и от неясните намерения на българската държавна политика към нас. Македонските националисти биха ме поправили и биха казали, че позицията на българската държава е да няма македонска нация и държава. Е, сега, представете си ситуация, в която българските държавни институции недвусмислено биха дали подкрепа на младата македонска нация, и както целият свят, биха признали македонския език. Това не би било толкова трудно, защото не става дума за научен диалог, а за политическо решение. В модерния свят всеки диалект (както е охарактеризиран нашият език у вас) може да се издигне на нивото на официален език на една държава и на един народ. В този момент уважението към езика означава и уважение към нацията, която го говори. Отричането на езика означава отричане и на нацията, която го говори. Представете си ситуацията на признаване, а не на отричане. Мисля, че в степента, в която по-силната страна признава и подкрепя македонската нация, македонците с по-голямо спокойствие ще се отворят към общото минало. За съжаление, такава симетрия в политиката няма. Иначе цитатът за липсата на образован елит се отнасяше за глобалните процеси в международната политика, но със същата сила би могъл да се използва и към на нашите двустранни отношения.
- "Най-общо казано, становищата на гражданите за външната политика се формират под влияние на един примитивен македонски национализъм." Какво би означавало това за отношенията към съседите и към България, разбира се? И как тази болест да се излекува?
- Дългосрочно лекарството е в отварянето на всички балкански държави към достиженията на световната наука. Възможност за това е членството в ЕС. Но улицата е двупосочна: ние осъзнаваме общата история, а вие давате подкрепа на нашата нация и език. Такъв подход, а не опитът за връщане на колелото на историята назад, води към приятелство и мир. Въпросът сега е как да се стигне до политически решения. Разбира се, не с вижданията на нашите примитивни национализми. Иначе, ако самите не можем да намерим решения, ще ни ги наложат великите сили. В това време на руска агресия срещу суверенна държава в Европа и началото на нова война в Азия между Америка и Китай, на примери за липса на единство в НАТО, а и в ЕС, няма да ни гледат благосклонно, а не е изключено решенията да се наложат.
- И при вас, и у нас я има онази "защо ги ручахме жабетата". Това е за случаи, когато нещо трябва да се направи, но е много неприятно и неудобно. Как мислите, професор Малески, дали ще дойде ден когато и от двете страни на границата заедно ще кажем: ей, хора, защо ги ручахме жабите толкова време? "Новите генерации македонци и българи трябва да си подадат ръка и да се изправят едни срещу други в приятелство, достойнство и взаимна почит, заедно с другите нации на демократична Европа." Тогава ли? Какво чакаме още?
- Какво чакаме? Темелите на младата македонска държава и нация издържаха вихъра на етническите войни в Югославия, въпреки преценката на мнозина (особено на гръцкия премиер Андонис Самарас), че няма да ни има. Когато югославската армия се изтегли от Македония, позицията на сръбското ръководство на Слободан Милошевич бе, че няма да можем да се разберем с албанците и че ще си изгубим държавата. Моят колега в ООН, вашият посланик в Ню Йорк Слави Пашовски веднъж ми каза: границите между Македония и България ще се вдигнат не с оръжие, а с музика, със зурли и тъпани. Това не се случи. Магичната дума, ако съществува такава, е почит. България трябва да уважава Македония, нейната нация и език. Македония трябва да е горда с общото минало, защото това е била и наша, македонска история. Преди време прочетох брилянтната книга"Ранни спомени" на Симеон Радев, наш, ресенчанец и ваш изтъкнат дипломат, който, без съмнение, е общ. Да, новите поколения македонци и българи трябва да си подадат ръка и да заживеят в приятелство, достойнство и взаимна почит заедно с другите нации на демократична Европа. Защо да чакаме дотогава? Ако е до либералните хора със западно образование в двете ни страни, вече да сме го осъществили. Проблемът е, че съпоставено на гласове в демократичния процес, тяхното влияние е, да речем, някъде около пет процента. С пет процента правителство не се прави. Значи, нужно е лидерство, което ще отиде против волята на мнозинството, за да излезем от лабиринтите на историята и да се обединим около истината. Но за това са ни нужни политици визионери, готови да гълтат живи жаби.
Нашият гост
ПРОФЕСОР ДЕНКО МАЛЕСКИ е изтъкнат интелектуалец, дипломат и преподавател в Университета "Св. св. Кирил и Методий" в Скопие. Първи външен министър на Република Македония, бил е постоянен представител на страната си в ООН. Автор на много анализи и политически есета за международната политика и положението в държавата.